Групите за себепознание и личностно развитие са незаменим начин за психологическа работа, защото в срещата с Другия ние имаме възможност да се огледаме и разберем нещо за нас самите.
Човешките контакти имат свойството да изкарват на повърхността всичко онова, което насаме не бихме преживели и разбрали, че носим в себе си. Те са лакмус за вътрешната ни истина и тест за това доколко нещата, които си мислим за себе си, отговарят на реалността от живота. Те са полето за пораждане на осъзнатост и основна духовна практика за израстване, защото активират, както най-големите ни страхове, така и най-дълбоките ни копнежи. Както казва Сартър, „Адът – това са другите“, но, ако успеем да алхимираме преживяванията си във връзката си с тях, ще можем да ги превърнем в рай.
Групите за себепознание и личностно израстване представляват точно това – една естествена лаборатория за изследване на нас самите във взаимоотношенията ни с другите. Оглеждайки се в тях, виждаме, че не сме сами в тревогите и терзанията си, а в разпознатото различие откриваме своята уникалност и специфични само за нас дарби. Получаваме подкрепа и разбиране, споделена радост и смях или, обратното – конфронтация с неща, което не искаме да видим. Каквото и да се случва обаче, то винаги е ценно, защото срещата ни с другите винаги е среща с аспект от нас самите.
Срещата ни с истината за нас минава през автентичната среща с другите.
Това е причината да обичам работата си като групов терапевт – психологическата работа в тези групи е близо до преживяванията в живота, с тази разлика, че правилата на общуване в групата прави тези преживявания лечебни. В подобни моменти винаги се сещам за мисълта на Юнг , че „нашите добродетели ни правят независими… но в своята непълноценност ние сме свързани с човечеството, както и със света на инстинктите си.“ Именно нашата човешка несъвършеност е условието да се свържем с другите – и чрез това да се отворим за енергията на любовта.